Ниагарският водопад

Ниагарският водопад е известен както със своята красота, така и като ценен източник на хидроелектрическа енергия. Балансирането му между развлекателни, търговски и индустриални приложения, е огромно предизвикателство.

Ниагарският водопад е група от три водопада в южния край на Ниагарския пролом, на река Ниагара и е на границата между американския щат Ню Йорк и канадската провинция Онтарио.

Теориите за произхода на името на Ниагарския водопад са противоречиви. Според ирокейския учен Брус Тригър, Ниагара произлиза от името, дадено на клон на местната родна Нейтрална конфедерация. Според Джордж Р. Стюарт името идва от името на град на ирокезите, наречен Onguiaahra, което означава „точка на земя, разсечена на две“.

Много картини са използвани като източник за първоначално описание на Ниагарския водопад. Французинът Самюел дьо Шамплайн посещава района още през 1604 г. по време на проучването си в Канада, а членове на неговата партия му съобщават за грандиозните водопади, които той описа в своите анали. Финландско-шведският натуралист Пех Калм изследва района в началото на XVIII век и създава първото научно описание на водопадите. "Призът" за първо описание е връчен на белгийският мисионер Луи Хенепин, който наблюдава и описва водните падове през 1677 г., по-рано от Калм, след като пътува с изследователя Рене-Роберт Кавелие. Съществуват обаче достоверни доказателства, че френският йезуитски мисионер Пол Рагено посещава Ниагарския водопад около 35 години преди посещението на Хенепин, докато е работил сред първата нация на Хурон в Канада.

Най-големият от трите е водопадът Подковата, известен още като Канадски водопад, който прегражда международната граница между Канада и Съединените щати. По-малките водопади се намират изцяло в Съединените щати. Това са Американският водопад и по-малкият - Bridal Veil или „Булчински воал“. „Булчински воал“ е отделен от другите два водопада посредством два острова, като и двата острова са разположени в Ню Йорк. Макар, че е не е много висок, Ниаграският водопад е много широк и е определен за най-големият водопад в Северна Америка.

Най-големият от водопадите - Подковата е и най-мощният водопад в Северна Америка, като класирането е на база дебит. През нощта и извън туристическия сезон през зимата, падът на водопадите намалява до минимум 1400 кубически метра в секунда. Отклоняването на водата се регулира от Ниагарския договор от 1950 г. и се управлява от Международния съвет за контрол на Ниагара. Зеленият цвят на водата е страничен продукт от разтворени соли и "скално брашно", получено вследствие на ерозивната сила на самата река Ниагара.

Ниагарският водопад се намира на 27 километра на север-северозапад от Бъфало, Ню Йорк, и на 121 километра югоизточно от Торонто. Ниагарският водопад се е образувал по време на последната ледникова епоха като резултат от топенето на огромен ледник. Всичко започва преди 10000 години, когато ледникът като огромен танк е минал през територията, помитайки след себе си почва и скали, издълбавайки още -дълбоко някои речни легла, за да образува Големите езера. Топенето на ледникът предизвиква оттокът на горните Големи езера да се превърне в днешната река Ниагара. Реката вече е със запълнена долина и цялата вода тръгва да търси своя път и прорязва пролом през Ниагарската стена - обърната на север урва, образувана от ерозията на спускащата се на юг формация Локпорт между езерата Ери и Онтарио. Така се оформят три основни формации в пролома, изрязан от река Ниагара.

Водопад Подковата е с височина около 57 метра, докато височината на Американския водопад варира между 21 и 30 метра, което се дължи на гигантски камъни в основата му. Водопад Подковата е широк около 790 метра, докато Американският водопад е широк 320 метра. Разстоянието между американския край на Ниагарския водопад и канадския край е 1039 м.

Корабите могат да заобиколят Ниагарския водопад благодарение на канала Уелланд, който в средата на 50-те години бива подобрен и включен в морския път Сейнт Лорънс. Доста индустрии в долината на река Ниагара процъфтяват с помощта на произведената от реката електроенергия.

Единственото регистрирано пълно замръзване на реката и Ниагарските водопади се дължи на страшно застудяване, регистрирано на 29 март 1848 г. През 1912 г. Американският водопад е напълно замръзнал, но другите два са продължили да текат. Въпреки че през повечето зимни периоди водата в горната част на водопадите е замръзнала, реката и водопадите на замръзват напълно. Годините 1885 г., 1902 г., 1906 г., 1911 г., 1932 г., 1936 г., 2014 г., 2017 г. и 2019 г. са години, в които е регистрирано частично замръзване.

Така нареченият "леден мост" също е често срещано явление, което се среща през определени години в основата на водопадите. Мостът е използван от хора, които са искали да преминат реката преди над нея да бъдат изградени мостове. Доказано е, че леденият мост от 1841 г. е дебел поне 100 фута. На 12 февруари 1912 г. леденият мост, който се е образувал на 15 януари, започва да се разпада, докато хората все още са на него. Мнозина успяват да избягат, но трима загиват.

Пикът на посетители на Ниагарския водопад е през лятото, когато Ниагарският водопад е едновременно дневна и вечерна атракция. От канадската страна прожекторите осветяват двете страни на водопада в продължение на няколко часа чак до полунощ.

Най-старата и най-известна туристическа атракция в Ниагарския водопад е круизът с Maid of the Mist , кръстен на древен митичен персонаж на Ongiara, който превозва пътниците в бързеите непосредствено под водопадите от 1846 г. Круизните кораби тръгват от докове за лодки от двете страни на водопада, като Maid of the Mist тръгва от американската страна, а Hornblower Cruises отпътува от док в канадската територия.

В американската си част, Американският водопад може да бъде разгледан и по пешеходните пътеки на Проспект Пойнт Парк, който включва още наблюдателна кула и лодка.

Посетителите могат да се насладят на живописни гледки към Американсия водопад с The Niagara Scenic Trolley. Предлагат се групови екскурзии с екскурзоводско обслужване. Освен това панорамни и въздушни изгледи към водопадите могат да се видят и от хеликоптер. The Niagara Gorge Discovery Center разказва историята на Ниагарския водопад и Ниагарския пролом. В Ниагарски водопад, Ню Йорк има функциониращи казино и луксозен хотел, дело на индианското племе Сенека. The Seneca Niagara Casino & Hotel заема бившият конгресен център Niagara Falls.

От канадска страна, Queen Victoria Park разполага с озеленени градини, подземни пътеки, водещи към стаи за наблюдение, които създават илюзията, че все едно се намирате сред падащите води, както и с платформи, предлагащи гледки както към Американския водопад, така и към Подковата.